Младен Павлов — Козлодуйското даскалче
Сдружение „Ботева чета“ публикува кратки биографични бележки за Ботевия четник Младен Павлов във връзка с предстоящото му посмъртно удостояване със званието „Почетен гражданин на град Козлодуй“.
Роден на 17 март 1848 г. във Видин в патриотично семейство. Семейството му се бори срещу гръцкия владика в града — Паисий — за самостоятелна българска църква. Като дете го водят в дома на дядо му, където живее унгарският народен водач Лайош Кошут, установил се във Видин след революцията, след като напуска Унгария.
Баща му го изпраща да учи в семинарията в Белград, но го изгонват, защото в разговори със семинаристите пропагандира делото на Кирил и Методий. Премества се да учи в Априловската гимназия, но и оттам го изгонват, защото изнася сказка за Парижката комуна. Става учител в Козлодуй през есента на 1875-та година.
Христо Ботев изпраща революционерите Спас Соколов и Иваница Данчев в Оряхово и Козлодуй, за да изберат място, където да слезе ботевата чета. Тримата избират мястото и Младен Павлов редовно извежда учениците си до него, за да наблюдава обстановката.
На 16 май 1876 г. (стар стил) при Козлодуйското даскалче идва Георги Катърджийски от Оряхово и му предава вест от революционния комитет — да чака кораба „Радецки“ на другия ден, с установения сигнал. В своите спомени Дагоберт Енглендер пише, че на брега е имало млад човек, който с бял флаг на висок прът е показвал къде да спре корабът. Сутринта Младен посреща четата и заедно с Георги се присъединява към нея.
Младен Павлов участва в Ботевия преход и в сраженията на четата до връх „Веслец“ в околностите на Враца. Христо Ботев го изпраща при главния апостол във Враца Стоян Зайнов, за да разбере дали градът ще окаже помощ на четата. Но обстановката в града е тежка — пристигнали са турски войски и среща със Зайнов не е осъществена.
Тогава Младен Павлов тръгва да търси спасение на запад от Враца в посока на Сърбия. Достига до Берковица, където е арестуван. Разпитван е във Видин и Русе, пред извънреден съд, и е изпратен в Плевен за уточнение на данни от измислената от него биография и име. Успява да избяга и да замине за Румъния, и става преводач на румънските войски при освобождението на Оряхово и Козлодуй. След освобождението работи в съдебната система във Враца, Бяла Слатина и Оряхово.
Избран е за кмет на Козлодуй, но местните първенци не му позволяват да заеме поста. Става адвокат в Оряхово и живее в село Долни Вадин, където строи къща.
Има син и 2 дъщери, които изучава — синът му Велизар е един от първите агрономи в България и публикува научни статии за земеделие. По-малката му дъщеря, Нелия, завършва литература и живопис в Париж, Франция, и е една от най-известните интелектуалки в България. Била е секретарка на Александър Стамболийски, министър-председател на България. Омъжва се за известния италиански социалист Джовани Амендола — издател и собственик на вестника „Кориере делла сера“. Амендола е убит по нареждане на Бенито Мусолини и тя остава вдовица; нямат деца. През 1928-ма година Младен Павлов издава своите мемоари. Умира в София през 1935-та година.
Сдружение „Ботева чета“ публикува тези кратки биографични бележки за Ботевия четник Младен Павлов — Козлодуйското даскалче, във връзка с удостояването му /посмъртно/ със званието „Почетен гражданин на град Козлодуй“. Очаква се решението да бъде прието от сесия на Общинския съвет на 30 юни 2026-та година. С това решение се реализира една стара идея на нашето сдружение.
Очакваме да излезе книга за живота и патриотичното дело на Младен Павлов — Козлодуйското даскалче, която ще издаде сдружението.
Материалите по темата са достъпни в раздел Архив.
← Към новините